Наследникът на комунизма, познат у нас като "социализъм", може най-кратко да бъде описан със следната фраза - "взимай от всички, давай само на себе си".
За "всички" остава само да се обединяват около трагедии като вчерашната. Или около национални празници.
И ако в ден на "национално обединение", някой си позволи да повдига въпроси като например "Защо се допускат автобуси там, където има сергии и пешеходци" или пък "Защо градския транспорт и той е съставен от 30 годишни антики" или "Защо тротоарите са превърнати в паркинги и пешеходците трябва да вървят по пътното платно" или "Как така неизправни автомобили и автобуси минават без проблеми годишен технически преглед", то управляващите "социалисти" ще го погледнат укорително и ще го нахокат, че в деня, в който всички трябва да сме обединени, той задава такива разединителни въпроси.
Това е българският социализъм. Винаги институциите са си свършили безукорно работата. Никога няма виновен. Винаги обществото трябва да бъде обединено и да тъгува или празнува заедно със своите водачи "социалисти". И всеки, който се цепи от така налагания колектив и задава неудобните въпроси, е черна овца, която няма място в този прекрасен нов свят, където всички дават, но само избрани взимат. Защото са социалисти.
