Две в едно

Малко ни остава и до три в едно. Само трябва да прибавим към финансовата криза и спирането на доставките на газ, няколко фалита на предприятия от тежката индустрия и месарския бизнес. На тях дори бих се радвал, така като се позамисля. Заличаването на инструментите за точене на пари от държавата (тежката индустрия) и основните спонсори на БСП си е добра новина откъдето и да го погледнеш. Лошото е, че и съвсем нормални производства са заплашени от фалит.

Няма да задълбавам много много. Само ще подчертая за пореден път пълното си разочарование от настоящите ни управляващи. Причините са ясни на всички. На никого не искам да натрапвам мнението си. Това са си мои наблюдения, изградени от приетата от гладкия ми мозък информация. Ако има неточности, ще се радвам да бъдат изгладени.

1. Пълната ни енергийна зависимост от Русия и липсата на каквито и да било опити за разбиването й. Не приемам твърдението, че сме заложници на спора между Украйна и Русия. Факт е, че водената в последните 10-тина години енергийна политика е в пълен ущърб на националната ни сигурност. Ако въобще можем да говорим за каквато и да била национална политика. Тя липсва. Всичко се прави в зависимост от определени индивидуални интереси. За настоящата ситуация отговорността си е изцяло наша и наистина трябва да валят оставки.

2. Изтече информация, че още преди Коледа сме били предупредени за спирането на доставките на газ и не са взети никакви мерки. Абсолютно никакви. За по-тъпите ще потретя - никакви мерки. Дори се оказа, че запасите ни от алтернативни горива (мазут в случая) са много по-малки от регламентираните по закон. Ако се напънем да помислим, ще се сетим как милиони от излишъка, миналата и по-миналата година, бяха дадени на Министерството на извънредните ситуации за попълване на този резерв. И въобще това министерство какво прави, след като никое голямо предприятие не го ебе да спазва наредбите и да поддържа такъв резерв.

3. Пълна непрозрачност на всички процеси в държавата. Всеки един търг е компрометиран още преди обявяването му. Договорът с Газпром е секретен. Никой не знае точно колко е газа в хранилището в Чирен. Ще използвам един HR термин - има огромен шум в комуникацията на всички нива в България, който е създаден само за да подпомага обогатяването на определени икономически кръгове.

4. Така и така споменахме Чирен. Обемът, който може да бъде изтеглен оттам е около 550 млн. кубични метри. И май са налични. Министърът на икономиката се хвали, че щели да стигнат за повече от 4 месеца. Но забравя да спомене, че ако няма доставки на газ в тези 4 месеца, много производства ще са едва ли на системи и при забавяне на възстановяването на доставките може да се окаже, че трябва да обявят несъстоятелност. Причината е, че дневната ни консумация на газ е между 12 и 18 млн. кубични метра на ден. А от хранилището в Чирен могат да се теглят само около 4.2 млн. кубични метра на ден. Тоест стои въпросът защо не е увеличено фи-то на тръбата, така че да покрива поне 70% от дневното потребление в страната. Да, тогава запасите ни няма да стигнат за 4 месеца, но поне ще е гарантирана номралната работа на производствата, зависещи от тази природна суровина.

5. Пълното профанизиране на дипломатическия диалог от страна на президента с искането му за отваряне на блокове от АЕЦ Козлодуй. Откъдето и да го погледнеш това си е чисто популистко искане. И това ли е максимума, който може да искаме от Европейския съюз в така създалата се газова криза? Не, разбира се. Това дори не трябва да е целта минимум. Как пускането на тези блокове ще гарантира доставките на нужното ни количество газ? Никак.
Имаме достатъчно мощности, за да обслужваме собствените си нужди от електричество. Врътката е в това, че градските мрежи не се модернизират и при повишено потребление, няма да издържат и ще присветкваме като коледна елха.
Тези блокове ще са от полза само на българската енергийна мафия, която (ако това пускане вземе че стане) ще прибере още едни милиони от износ на ток. Ефектът в дългосрочен план ще е нулев. За държавата имам предвид, а не за разни индивиди като Р. Овч.

Всички сме гледали документални кадри от опитите на ядрено оръжие в Невада. Игрални филми също. Опитите се извършват върху макети на населени места. Има си къщи, коли, ел. инсталация, манекени на хора. Абе всичко. Идеята е да се види какво бива засегнато от ядрения взрив и в каква степен. Сетих се за това, защото, в случая, аналогията с Балканите (и в частност България) е поразителна. Само дето тука сме живи хора. Но това е само нашата гледна точка. От гледната точка на Русия ние сме просто един макет, от който е видно какво може да се случи с Европа, ако не изпълняват всяка тяхна прищявка.

В този смисъл Европейският съюз трябва най-накрая да се сети за поговорката, че веригата винаги се къса там, където е най-слабата й брънка. А ние трябва да покажем поне минимални усилия, че не искаме да сме последна дупка на кавала, защото иначе никой няма да ни помогне. Просто ще бъдем жертвани, за да бъде веригата по-здрава.