Няма заглавие

Случвало ли ви се е да спрете, за да дадете път на пешеходец и той за благодарност да ви каже "К'во ме гледаш бе, цайс?"
Или да спрете, за да може млада майка да изведе детенцето си от чисто новия си джип Тойота РАВ4 и тя за благодарност да ви напсува?
И двете случки са станали на пъпа на столицата на България - стръмната уличка "11-ти август", пресечка на "Московска", на която пък се намира Столична община.
Ще кажете "Ъ, к'ви ги разправя тоя! На всеки ъгъл в София се случват такива работи!"
И ще е прав.
Напоследък се замислям, защо вместо хората да се очовечават, става точно обратното и започвам да се чувствам като участник във филм на George Romero - заобиколен от зомбита. Когато им привлечеш вниманието, независимо по какъв начин, получаваш само ръмжене и зъбене. Колкото и да се пазиш, в един момент се заразяваш и започваш да реагираш по същия начин.
Хубавото е, че ми минава като грип-еднодневка и на другия ден ме е срам от това, което съм позволил да излезе на бял свят.
Замислям се, също така, за теорията на Малтус. Според нея населението на земята се увеличава в пъти по-бързо от средствата за изхранването му и това, което поддържа крехкия баланс са войните, болестите и епидемиите.
Искам един ден като се събудя, всички зомби да са се гътнали от някой подъл вирус.
Дали ще го пусне Бин Ладен или Гоце или Запалката или Куйович или Муйович или Уйович - все ми е тая. Сигурен съм, че и той ще гушне букета от тоя вирус.