Косово

петък, 21 март 2008 г. ·

Аз съм твърдо против независимо Косово. Причините са три и ще ги опиша в този коментар.
Също така ми е интересно какви са доводите на българската държава, за да признае Косово. Както винаги, при взимането на решения, не се казва нищо освен как българските политици, видите ли, много мислили и много трудно взели решение. Но какво е натежало в полза на тяхното решение никога не става ясно. Единственото което прочетох преди време е, че България ще наблюдава дали се спазва планът Ахтисаари и стриктното му изпълнение и резултатите от него ще са в основата на признаването на Косово от наша страна.

Планът Ахтисаари накратко, така както го разбирам:

Новата държава се наблюдава от ЕС.
Дават се права да кандидатства в международни организации, да има своя собствена конституция, но нямат право на собствена армия. И ЕС имат право на вето върху всяко нейно решение.


Как, за по малко от месец, се убедихме, че планът се изпълнява стриктно и дава резултати - не знам. Защо признахме Косово - не знам.
Ето например Румъния твърдо не признава Косово, защото има голямо унгарско малцинство. Чрез признаването на новата държава, биха дали козове в ръцете на това малцинство.
Пак питам - защо признахме Косово? Обяснение няма.

Не мога да не спомена и отвореното писмо на стоте "интелектуалци". Като прочетох заглавието си помислих, че най-накрая някой с позиция в българското общество му е кипнало и е подбарал тройната коалиция на къси пасове. За съжаление пишеше за Косово. При това аз, ако седна в кенефа и пусна едно лайно, то ще изглежда по-добре от тяхното писание.
Не мога да приема тяхната позиция, че заради някакво родство със Сърбия и някакви славянски корени, ние не трябва да признаваме Косово.
Това е нация, която от началото на миналия век се опитва да затрие всички етнически малцинства на тяхна територия с всякакви средства, включително масови убийства.
А това са същите интелектуалци, които преди години са ходили по митинги в подкрепа на режима на Милошевич и косвено са защититавали тези зверства. Е, може би с малки изключения.
Вярно, че сме на една позиция относно независимостта на Косово. Дори ми е малко гадно, че този път съм от една и съща страна на барикадата с отявлени комунисти, но такъв е животът. От друга страна, като ги гледах сутринта в "Здравей България" как не могат да вържат две изречения и как тримата представители не си бяха координирали изказванията и дрънкаха глупост след глупост, мед ми капеше на сърцето.
Сетих се за пленените воини на цар Самуил - на всеки сто човека, един има едно око.
Въпросните "интелектуалци" са стоте слепци, но им го няма водачът.

Връщам се на моите причини, заради които не одобрявам независимо Косово. Като бележка под линия само ще спомена, че сърбите си заслужават независимо Косово и не трябва да винят никой друг освен себе си.

1. Няма косовари.
Няма такава нация. Има албанско малцинство. Има и албанска държава. Който не му харесва в Сърбия да отива в Албания.
Евреи например има навсякъде. Има и Израел. Който иска, ако изпълнява определени изисквания, може да стане гражданин на израелската държава.
Никъде, в никоя друга държава, евреите не са седнали да искат независимост.

2. Наркотици и проституция
Косово се е превърнало в рай за тези две неща. Това беше и основният източник на финансиране на Армията за освобождение на Косово.
И ето сега трафикът на наркотици и проституцията официално са защитени от ЕС, НАТО, ООН и т.н..
Засега тези организации имат ли успех в ограничаването на отглеждането на опиум в Афганистан? Нямат.
Същият неуспех ще претърпят и в Косово.

3. Какво става със сръбското малцинство в Косово?
Ще им дадат ли независимост и ако да, ще ги признаем ли? И ако ги признаем - защо?

2 comments:

Анонимен каза...
21 март 2008 г. в 15:59  

Има много повече слоеве по този проблем освен онези които разглеждаш.

Защо признахме Косово?

Не мога да ти отговоря държавнически на този въпрос. Мога обаче да ти изкажа личната си позиция.

Мисля че проблема в Косово се корени в репресиите в съвременно време над малцинствена група. В случая Сърби издевателстват срещу Коссовари. След което се получи и обратното. Проблема е че томахавката на войната там просто не може вече да бъде заровена. Не може да се разрешат междуселските конфликти с дипломатически трикове. Това наложи и самата независимост. Това предполага и нашето признаване.

Иначе ако погледнем картата Хърватско мирише много повече на стари чорапи. Смятам те са най-големите печаливши от войната и всички предшествали и последвали я репресии.

ЕС - поддържа нарко бизнеса - замисли се несериозно е...

А самите Сърби трябва малко да наведат глави. Явно е че имат нужда от подкрепа. С подобни действия и остри реакции не си помагат.

Обърках се.

Разбирам те отлично. Има обаче още много гледни точки в този конфликт. А най-големия проблем е натрупаната злоба и умраза и то само от преди няколко години. Така според мен е невъзможно да се живее. И ако ще е за доброто на региона (струва ми се ще е така) нека Косово да е отделна държава.

skotie каза...
23 март 2008 г. в 21:24  

Напълно ми е ясно, че има повече слоеве. Също така ми е ясно, че независимо Косово е може би единствения изход от създадената ситуация там. И че сърбите са си виновни за това.
Просто искам да знам защо ги признахме. Цял месец нямаше нищо по въпроса и изведнъж ги признахме.
Не можем да извлечем никакви поли от това признаване, сравнено със ситуацията, когато дадохме небето си на американците, за да бомбардират Сърбия.
Дори и да е имало политически натиск да ги признаем, се съмнявам да е бил сериозен и да са ни предлагали нещо.
Все пак, ако независимо Косово е правилният изход от кризата, трябваше да ги признаем веднага. а не да се дрънкат глупости за плана Ахтисаари, който дори не знам дали е в сила при обявената едностранна независимост.
Просто БСП не искаше да забие нож в гърба на любимите си сръбски приятели и за това се забавиха.
А според мен по правилно беше наистина да изчакаме и да видим какво ще се случи.

Джаджи

Clicky Web Analytics